Как започва

Заражда се през 1960-1970г. в Харлем под имената „presentation” или „performance”. Стилът достига своя пик през 1980г. на балните сцени на гей обществото. Наименованието “Vogue” идва от известното списание със същото име и от там е и идеята на самия танц.

Движенията, които го определят, са точно като позите на моделите, но не само – стилът черпи вдъхновение и от бойните изкуства, гимнастиката и дори от пантомимата.

Клипът на Мадона „Vogue” също до голяма степен популяризира стила, а документалният филм „Paris is Burning” разкрива напълно неговата същност. Една от най-важните роли в живота на воугърите изиграва Willi Ninja или още познат като „бащата на воуга“.

Това не е просто танц или мода, а начин на живот. Да „воугваш“, за тях означава да приемеш различията между хората. Да покажеш, че никой не може да те унижава или да те кара да се чувстваш зле. Да се наслаждаваш на същността си и на възможността да я покажеш!

характерно

Воугингът ти позволява да бъдеш всичко, което искаш да бъдеш. С него си свободен! Можеш да се отървеш от всичко, което носиш със себе си, било то предразсъдъци, страх, уязвимост, болка или проблеми. Нямаш друг избор, освен да ги оставиш и да заблестиш със собствена светлина.

Има три характерни стила в него Old way (прецизност, грация, поп и изчистени пози), New Way (ритъм, гъвкавост, илюзии и симетрия) и Vogue Fem, който има собствен език, чрез който танцуващите разказват своята история. Петте Vogue Fem елемента са hands performance, catwalk, duck walk, floor performance, spins and dips. Когато усвоиш и използват петте елемента заедно, тогава можеш да „разговаряш“ свободно в стила.

През годините

Днес воугингът е навсякъде – много артисти го инкорпорират в своите изяви: Риана, Ариана Гранде, Бионсе и Мадона. Дори продължава да се разпространява  още повече сред поп културата. Важно е обаче да се признаят и корените му – воугинг е движение във всеки един смисъл на тази дума. Той е не само изкуство, но и празненство на подтиснатите , неразбраните и отритнатите.