КАК ЗАПОЧВА

Предхождан от своя по-голям брат (locking), попингът е вторият фънк стил, който води началото си от Калифорния. Възниква на основата на различни социални танци, популярни на Западния бряг през 60-те години. Някои от най-емблематичните за това време танцьори в стила са Boogaloo Sam, Poppin’ Pete, Skeeter Rabbit, Boogaloo Shrimp. Те стават част от групата Electric Boogaloos и са отговорни за развитието и разпространяването му в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век.

ХАРАКТЕРНО

Самото му име идва от главния ефект – pop, който представлява рязко стягане и отпускане на мускулите в ритъма на музиката, както и различни насечени движения, вълни и т.н. Попингът обединява множество подстилове, сред които са waving (различни вълни с тяло, ръце, крака), boogaloo (кръгови движения с частите на тялото), tutting (образуване на ъгли и интересни геометрични форми), animation (насечено движение като от кадри на анимационен филм), robot (имитиране на робот), puppet (кукла на конци), scarecrow (движения и позиции, наподобяващи плашило), strobing (насечено движение, сякаш под strobe light), ticking (насичане с бързи pop-ове), strutting (попване в позиции, образуващи ъгли), gliding (плъзгане на краката по пода) и др.

През годините

В началото стилът е бил известен предимно в Калифорния, но Electric Boogaloos са една от групите, които участват в предаването Soul Train. Постепенно започват и да се свързват с танцьори от Източния бряг и да обменят опит с тях. След редица медийни изяви, танцът се популяризира в цяла Америка, а в наши дни се танцува по цял свят!